Това е негово лично пътуване   Светият синод не може

Това е негово персонално пътешестване
 

Светият синод не може да вземе решение за извади Николай Пловдивски от листата с претенденти за патриарх. Това сподели пред БНР Ловчанският митрополит Гавриил и изясни:

" Ние такова решение не можем да вземем, това зависи от него. Той е казвал един път, че няма да взе участие, в случай че в този момент, на 20 юни, той каже изрично, че няма да взе участие, тогава хората могат да не гласоподават за него. Но другояче ние не можем да вземем решение да го извадим от листата ".

В предаването " РадиоТочка " митрополит Гавриил разяснява и решението на Руската православна черква да прекъсне молитвеното си общение с петима йерарси от Българската православна черква поради съслужението на Пловдивския митрополит Николай, Старозагорския митрополит Киприан, Доростолския митрополит Иаков, Величкия свещеник Сионий и Смолянския свещеник Висарион с неканоничната православната черква на Украйна.

" В Светия синод не знаехме, че ще има такова пътешестване до Истанбул. Нямаме решение за такова пътешестване. Това си е персонално пътешестване на владиците, които отидоха. От медиите научихме за това. Преди това се носеха клюки, само че не се знаеше дали е по този начин. Но не сме имали диспути в Светия синод и решение за това ".

– За църковните пристрастености към избора на нов сливенски епископ, за евроатлантическата задача на делегация от наши архиереи при Вартоломей в Истанбул месец преди избора на нов патриарх, а и за последвалите наказания от Москва – по тези тематики ще беседваме с Ловчанския митрополит Гаврил.

Христос Воскресе, Ваше Високопреосвещенство! 

– Воистину Воскресе! 

– Вие в Св. Синод знаехте ли за това пътешестване на делегацията до Истанбул? Да кажем за нашите слушатели, които не знаят – има служение с представители на украинската православна черква (разколническата „ православна черква на Украйна “ – ПЦУ бел.ред.) в наличието на вселенския патриарх Вартоломей. А украинската черква (ПЦУ) не е приета от Българската патриаршия, нито от Московската патриаршия. 

– Ние в Св. Синод не знаехме, че ще има такова пътешестване. Нямаме по този въпрос решение за такова пътешестване, тъй че това си е частно, персонално пътешестване на владиците, които отидоха. Научихме към този момент откакто се отразиха тези събития. 

– От медиите? 

– От медиите, да. Преди това се носеха някои клюки, само че не се знаеше дали е по този начин или не е по този начин. Но не сме имали по този въпрос в Св. Синод диспути и някакво решение. 

Искам да Ви опиша, че когато беше погребението на патриарх Неофит и беше пристигнал ръководителят на неканоничната украинска черква Сергей Думенко, не беше канен от нашия Синод. Някои от нашите архиереи бяхме решили, че в случай че той желае да вземе присъединяване в службата, ние няма да съслужим с него. Така че имахме такова твърдо желание тогава и популярност Богу, че той не се опита, с цел да не се получи тягост.

– А той от кого беше поканен, знаете ли? 

– Не мога да Ви кажа. От Синода не е канен, вселенският патриарх сме канили, другите Църкви сме канили, само че него не сме канили. 

– Вчера Руската православна черква разгласи, че приключва общение с митрополитите, които са ходили в Истанбул.


– Тя това го прави постоянно, когато някъде някой йерарх съслужи с неканоничните и тя постоянно афишира, че с него приключва общение. Това не е за пръв път при нея. 

– А това какво значи оттук нататък? 

– Това значи, че тя е споделила, че с тези архиереи няма да има евхаристийно общение, т.е. няма да служи дружно с тях Света Литургия и няма дружно да се причастява. Това е оповестила Руската православна черква. Не е прекъснала общение изобщо с Българската православна черква, а с тези, които са взели присъединяване, до момента в който нещо се промени. 

– А по какъв начин може да се промени? Те какво би трябвало да създадат, с цел да го трансформират? Каква е процедурата?

– Да кажат, че няма да служат, това несъмнено би трябвало да стане.

– А трансформира ли се този проблем във външно-църковен, това посещаване до Истанбул и отношението с непризнатата украинска черква? 

– Жалко е, че се получава разделяне, само че да се надяваме, че в бъдеще това нещо ще се изправи както би трябвало по каноните на Църквата. 

– Ваше Високопреосвещенство, кой предложи архим. Дионисий да се върне в църковното лоно? Той даже е препоръчан да провежда избора на нов патриарх. 

– Не да провежда той, беше препоръчано (сега имена не желая да казвам) да помогне на комисията, която възглавява митрополит Антоний. Ние имаме няколко комисии, формирани във връзка изборния събор за патриарх – по превоза, по настаняването, по посрещането на гостите. Всяка от тези комисии се възглавява от един митрополит, комисията, в която бяха предложили да взе участие архим. Дионисий, е на митрополит Антоний Западноевропейски. Там се гласуваше, едни бяха „ за “, други бяха „ срещу “, само че множеството бяха „ за “ и той ще вземе присъединяване, ще оказва помощ на тази комисия. Това беше решено. 

– А с какво ще се занимава тази комисия? 

– Мисля, че беше по посрещането на гостите, в случай че не греша.

– Сега аз не желая да давам оценки, обаче архим. Дионисий не е ли със противоречива биография. Той обикаляше по площадите, организираше митинги пред домове на политически водачи.


– Затова петима митрополита бяха срещу. Защото ние не сме му затворили пътя, само че когато му снехме запрета, разрешихме му да служи, Синодът изцяло взе решение една година да иде в Рилския манастир, с цел да потвърди своето смирение. Той не отиде един ден там и освен това състояние ние не знаем на следващия ден по какъв начин може да постъпи. Това е казусът, че въпреки всичко трябваше да покаже смирение към Църквата, само че той не отиде там, по тази причина и някои владици бяха срещу в този момент да му се дава такова предопределение. 

– А това не е ли път към някакъв по-голям пост, който да заеме? 

– Това към този момент не знам, аз персонално не съм разговарял с хора, които може би имат такива планове. Възможно е и това, само че и за него е потребно да мине веднъж на примирение и смирение. Първо, за него е потребно, с цел да не стане на следващия ден още нещо по-лошо. Защото човек би трябвало да се учи на примирение, другояче в случай че не се учи тогава той може да направи още по-голяма неточност по-късно. 

– Кога ще научим имената на тримата най-достойни, които ще се явят на избора?

– На 20 юни би трябвало, по този начин сме решили, че тогава – 20 или 21. Зависи, може и 2 дни да отнеме, както при предишните избори 2 дни избирахме до момента в който определихме тримата. 

– Вярно ли е, че е имало предложение това оповестяване да бъде до 30, до последния ден, в който би трябвало да премине гласуването? 

– Имаше предложение, само че не се одобри. 

– Какъв е бил аргументът на това предложение? Няма да загатвам имена.

– Защото ще стартират някои хора, които са срещу един, втори или трети, да клеветят, да измислят какво ли не, знаете какво става. Започват да си измислят, да клеветят индивида, с цел да го лишат от престиж и това е неприятното при такива случаи. И в политиката такова нещо става, когато един човек може да бъде определен и тези, които са срещу, стартират да измислят клюки. 

– Ползват ли се медиите, да речем, и разнообразни канали в общественото пространство, които да нападат положителното име на митрополитите? 

– За страдание, да. Има жълти медии, които, каквото им кажеш, незабавно ще го пуснат, а и сериозните могат да позволен неточност, в случай че не знаят, в случай че бъдат подведени. 

– Усещате ли политически напън към процесите, които текат сега в българската Църква? 

– Лично на мен никой не ми е оказал политически напън, само че естествено има политици, които желаят даден човек да му оказват помощ той да бъде определен, с цел да бъде потребен на тяхната партия. Това постоянно е било по този начин освен в България, политиката постоянно се пробва да употребява Църквата, тъй като Църквата има престиж. Но това не трябва да става, Църквата би трябвало да се занимава с духовни въпроси. Църквата е отворила вратите на всички политически партии, когато те желаят да служат на Господ и не можем да си изберем една партия, пък друга да загърбим, тъй че не е вярно това. 

– А къде е границата на другарство сред митрополитите и политиците? Защото, няма да загатвам имена, само че виждаме сега митрополити, които вземат участие в политическата акция. 

– Ние можем да оказваме помощ в духовни въпроси на политици, можем да им оказваме помощ в някои мероприятия, които са за изгода на хората в духовната област, в състрадание, в обществена активност, само че не трябва да се занимаваме с политика. Политиката ни унижава нас, не трябва с политика да се занимаваме. А другояче има доста въпроси, които ние можем и би трябвало дружно да ги решаваме – въпроси за нравствеността на хората, дори и за по-добър живот за хората какво би могло да се направи, всичко това може общо да се разисква. 

– Пловдивският митрополит първо сподели, че няма да се явява на тези избори, а по-късно митрополит Антоний заяви, че документално заявление не е постъпвало в Синода и няма дефинитивно решение за отдръпване. Вие какво очаквате? 

– Ние такова решение не можем да вземем, това зависи от него. Той е казвал веднъж, че няма да взе участие, в случай че в този момент на 20-ти той каже изрично, че няма да взе участие, тогава просто хората могат да не гласоподават за него, само че другояче ние не можем да вземем решение да го извадим, единствено в случай че е някой доста болен, тогава в такива случаи може. Преди 11 години, когато отново избирахме, имаше и някои заболели, възрастни митрополити и ние не сме решавали, че те няма да вземат участие, единствено че знаехме, че за тях няма да се гласоподава, защото не биха могли да поемат патриаршеството и по този начин стана тогава. 

– А влизането в този пай лист от трима най-достойни, които ще се състезават за гласовете на 145-мата, които ще гласоподават по-късно, по какъв начин става? Може ли някой самичък да се предложи за патриарх, стига да извършва условията? 

– Ние гласуваме анонимно, в бюлетината има, да кажем, 9 души, сега в Синода са 9 души, които дават отговор на условията, че биха могли да бъдат патриарси. Всеки един от нас акцентира трима души в този лист и се брои. Който набере две трети от присъстващите се смята, че е определен и това се повтаря за втория, за третия, до момента в който най-после станат трима души, които са набрали две трети от гласовете и те се афишират, че са хората, от които съборът ще избира патриарх. Така че някой може да се написа самичък, само че това е анонимно, никой не знае кой кого написа, той може да се написа самичък, това е допустимо. 

– Американският митрополит Йосиф ще взе участие ли в този момент в тази процедура? 

– Не мога да Ви кажа, чувал съм, че щял взе участие, на други пък споделил, че няма да взе участие. Не знам, аз нямам директна връзка с него и не мога да кажа. 

– Защото неговият глас също е значим, другояче оставате 13 митрополити. 

– Да се надяваме, добре е да пристигна, несъмнено. Щом като може да пристигна, добре е да пристигна. 

–  Към момента за какво му се е отказвало да гласоподава в тези значими решения, които последните месеци взехте? Той е направил няколко опита да се включва по Zoom, в случай че не се неистина... 

– Защото имаме такова решение отпреди много време, че гласоподава единствено този, който участва на съвещанието. Би могло и по този начин да се гласоподава на разстояние, само че имаме решение и съблюдаваме това решение, че който не участва не може да гласоподава и това е решение на Синода. 

– А за Патриарх бихте ли трансформирали това решение или не знаете? 

– Ако се реши Синодът да го промени, може, само че към този момент най-малко няма такава индикация. Няма такова предпочитание да се вижда, че биха желали множеството да се промени това решение. Смятам, че не е невероятно това нещо, тъй като на него му е мъчно да пристигна от Америка, той е на възраст. Но към този момент такова решение няма, така че в случай че може да пристигна. 

– Въпрос към Вас – Вие ще се явите ли измежду тримата, бихте ли били един от тримата, които да са в този избор? 

– Монахът нито нещо желае, нито от нещо се отхвърля. Аз нито желая, нито се отхвърлям, дано да е волята Божия. Така че ще се явя и ще приема това, което Господ даде да стане. Ние знаем, че без воля Божия нищо не става. 

– Ваше Високопреосвещенство, накъде би трябвало да поеме Църквата след тези значими избори, които би трябвало да направи? 

– Църквата би трябвало да поеме към духовния живот, изключително към духовното образование на децата, на младежите. В Ловеч създадохме едно учебно заведение, общо-образователно частно, в което повече се учи православие, с по-голям блян да възпитаваме в християнство децата. Това са значими неща, с цел да помогнем на младежите. Това нещо се прави, несъмнено, има култура, към това би трябвало да вървим. Трябва да се стараем да пазим каноните, да сме единни, тъй като когато сме единни, тогава сме и мощни. 

– Благодаря Ви доста за този диалог, спокойна вечер Ви поисквам. 

– И аз също Ви поисквам спокойна вечер. 

– Чухме Ловчанския митрополит Гавриил.

Цялото изявление може да чуете .